За двата аспекта на храната на село

Да, считайте този ми проект създаден за предимно с цел релакс и спокойни и хубави дни. Но както в разделът ми за сигурност и охрана в този проект за релакс, така и всяка охрана на всеки окрал ни нас богаташ, назначен от ДС за капиталист, означава, че монетата има две страни. За неразбралите, ще поясня че щом има нужда от камери или охрана значи че просто наоколо само се краде.
Затова и за храната ще говорим не само като идеи и рецепти и технологии за приятно похапване.
Ще поддържам и подраздел за храната на село, като единствен възможен път за оцеляване в случай на това, което неминуемо ще ни сполети рано или късно при тази политика на алчните доносници на ДС, назначени за капиталисти след преврата на ДС от 1989г. Защо и такъв аспект?
Както споделя един умен човек от Украйна, след 'майданите' на тамошните бивши комсомолци като да речем тимошенко, и след АТО-тата на тамошните дансъри, при криза следва бързо да се бяга от големия град на село. Само там вероятността на обикновения човек да оцелее нараства.
А като си на село също трябва да ядеш.
А на село първо всичко е по-скъпо. Второ е обикновено с изтекъл срок. И трето просто няма разнообразие. Не вярвайте, че на село от селяните има какво да си купите. Нищо няма вече. Или ако имат го пазят за 'своите в града'.
Надявам се, ме разбрахте за песимистичната страна на въпроса за храната след 55.
Сега за оптимистичната:
Ще стане дума за опита ми с електрически скари, конвектомати, фурни, супмейкъри и разбира се барбекю.
Ще се радвам да споделяте и ваш опит.
Ще стане дума за 'мъжки' рецепти.
За да ме разберете, ще ви разкажа една мъжка рецепта: как се правела кокошка по папуаски.
Купувате една кокошка. Заколвате я.
Изкопавате една дупка в земята колкото за кокошката. И заравяте вече с изтеклата кръв кокошка в дупката.
Над 'гроба' на кокошката трупате съчки и запалвате огън. След съчките оставяте една две цепеници да си горят и да тлеят после. След да речем 3 часа разчиствате пепелта от огъня и разкопавате вече спеклата се в глината кокошка.
Благодарение на това че кокошката сте заровили с перата, сега, след като всичко се е спекло, с чука или теслата като ударите кокошката и глината се счупва и пада заедно с перата, с което на практика и оскубвате кокошката.
Ами това е. Сол, черен пипер и... добър апетит. Е, добре е да я поизмиете с гореща вода изпечената кокошка все пак преди да я лапате. Освен това вътрешностите все пак ги изчистете и също промийте корема. Да не е съвсем по папуаски.
Та за тоя тип 'мъжки' рецепти мисля да става дума. Дето хем да е И интересно на оная до вас, хем нетрадиционно, хем приятно около огъня и накрая и хем и вкусно.
Не, аз мисля по-изтънчени рецепти от кокошка по папуаски да Ви предложа. Изпитани лично. Просто исках да ви покажа така да се каже правилната посока на мислите, както се казваше в оня виц за Иванчо.
Апропо, за да не си дрънкате за омразните, алчни и противни доносници на ДС, назначени я за капиталисти я за ДпС, я за сДС, я за гробари, я за 'патриоти', мисля в сайта да сложа и рубрика за сладки еротични вицове. Та след хапката, както се казва 'от дума на дума' да се стигне и до другия ми раздел на този проект. Който е с правилна насока на мислите си (като мен) вече се сеща за раздела.

Басейнът

двама в басейна

Хапване и пийване

И тези три неща