Красотата и на 55+

Когато са в зряла възраст жените вече не са онези ненаситни тигрици в кревата. Те вече не са и онези неразумни млади момичета, които и в най-студените дни продължават да са само по прашки и върху прашките само с едни скъсани нарочно джинси. (Една моя позната, архитектка, на моя долу-горе възраст спокойно ми призна, че като и е много студено си обувала даже кюлоти. От ония едновремешните ватените и с ластиците). При жените в зряла възраст битовизмите са нахлули отвсякъде. Тя вече не се стеснява да ползва тоалетната пред съпруга си и докато я ползва и даже да му се кара, че като няма пари за две бани и тоалетни - така ще е. Съпругът и пък изобщо 'през едното ухо влязло и през другото излязло'. Заради спокойствието си той вече не обръща внимание нито на опяванията и, нито на факта, че тя вече нито се епилира 'там', нито сменя анцунга в къщи поне вечер с някоя от роклите си с които иначе излиза по магазините.
Битово ежедневие и скандали.
Човек като чете за битовите скандали остава с впечатление, че такъв бит е нещо като Колизеума на древния Рим, където изхвърлят някакви нещастни двойки да се бият до смърт за това кой не е угасил лампите и за чий в мивката куп немити чинии.
В действителност в този, изглеждащ скучен и прост живот няма нищо страшно. Има само един проблем: че не сме готови за такъв живот. Зрялата възраст ни връхлита неусетно. Нищо, че се мъчим с разни екскурзии да си мислим, че живеем 'както преди'.
Повечето считат, че щастливия и наситен живот е там където няма скука и дрязги. Че трябва само да се редуват срещи, гостувания, мероприятия и пътешествия. Но даже и тези двойки, които сменят един полет с друг и хабят енергия за впечатления от екскурзии, рано или късно все пак кацат на летището на терминал 55+. Защото бягството от реалността до сега не е решило никакъв сериозен проблем.
За да не са нито страшни, нито скучни битовизмите, трябва да се научим да получаваме удоволствие от простите неща.
Днешният 'лайфстайл' натяква, че за да се наслаждаваш на нещо все ти трябват 'усилватели' - усливатели на вкуса, на слуха, на усещанията, на зрението... Ако ще е кино то да е 3D. Ако ще е секс - непременно и шибари. Ако ще е храна - непременно с някакви шантави екзотични подправки и БИО. Ако вземеш да питаш днешните, едва ли не всеки всеки (всяка) скачат с парашут, държейки се ръка за ръка или събират средства за първия си полет с цел колонизация на Марс. А като кажеш нещо за село, о Боже! Вече писах как ме изядоха бегемамите.
Но все пак опитайте да видите колко просто е да се радваш на живота си какъвто е. Не да се смирявате с кражбите на тиквеното правителство или набезите на циганите и бездействието на т.нар. полиция, а да усетите красотата на България. Тази ваша тухлена къща (а не картонена както в САЩ) с цели 70-80 квадрата (а не 30-40 както в Русия или даже 10-20 както в Япония или Китай), този ваш зелен двор от почти декар с овошките и лозите а не някакви там 10-20 квадрата както в Германия или отново в САЩ, тази все още бистра вода от чешмата, а не както мътилките в САЩ или изобщо липсата на вода в Африка и Азия. Да изреждам ли още от богатствата ни? Защо да не се радваме на нашето истинско, а трябва да подражаваме на онова - хиперболизираното?
Жовотът на зрели години ни се струва сив и даже страшен, защото живеем в света на битивитата и ю тубата. Влогърката имала 40 червила. Ами вместо някой да и напише, че тя просто трови не само себе си ами и Природата, женките и се възхищават и искат да и подражават.
Сега е лесно да се наблюдава как се имитира живот на някой друг. Лесно е да се сравнява някой чужд, редактиран, или безплатно обзаведен с цел реклама профил със своя собствен. Толкова са натрапчиви призивите за екстраординарни събития, а не тези от вашето ежедневие. Толкова ти натрапват живот с всичко вече не ваше, а под наем или купено на кредит. И с тия противни телевизии е толкова лесно и да се изплашиш ...неизвестно от какво. Въпреки, че животът си изтича приятели. Опомнете се! Животът е така прекрасен. Та Вие сте здрави! Стига сте вярвали на фармарекламите какво ви боли! Вие живеете в мир и макар и янките да са готови навсякъде да разпалят война. Слава Богу, нашите назначени за капиталисти доносници на ДС все още не са ни стъкнали война както да речем украинските бивши комсомолци. Макар и егоисти в София, по селата не са се още свършили Българите.
За да ме разберете ще разкажа един може би стар виц:
Някакъв дядо на село навършил 100 години, но още си гледал кравите. Това станало известно на противните битивита и те одма пратили млада 'журналистка' да интервюира дядото за да има нещо и за 'добрата новина'.
Журналистката намерила дядото на поляната с кравите. И го пита дядо ти пиеш ли? Ами по ракийка вечер пийвам чедо. И винцето си изпивам, което си правя. Ами пушиш ли? Ами кога поседна си запалвам и цигарка чедо. Ама сам ли ги доиш тия крави вечер? Ами децата са у градо чедо, кой да ги издои милите? Е как бе дядо си така здрав на тези години? Ами чедо виждаш ли ги тия говеда около мене? Цял живот аз викам подир говедата, а не те подир мене.
Край на вица. Прочее... спокоен живот! И не се поддавайте на говедата!

Басейнът

двама в басейна

Хапване и пийване

И тези три неща